Памет за Апостола на свободата

Преди 150 години увисва на бесилото Васил Левски. Приживе той казваше: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя губя, само себе си.

Дяконът загуби себе си, но народът му спечели.

Приживе малцина го последваха, но мнозина се уповаваха на него и на другарите му.

По пътя му неведнъж го предаваха, днес всички го почитат – това е горчивата участ на много български праведници. Тя е урок за всички нас – да разпознаваме праведниците си приживе, да ги чуваме, да ги пазим и следваме.

Да работим заедно, защото, както Апостолът казваше: „Всички неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причината за разделянето на един народ“.

В историята рядко в една личност се съчетават ум и деятелност, мъдрост и дързост. Затова томове книги тежат по-малко от тефтерчето на Апостола, пожертвал себе си, за да го бъде народът му.

„Братство всеки му, без да гледаме на вяра и народност“ – казваше Левски.

Апостолът затова е апостол, защото проповядваше идеи, които далеч надхвърлят тесните рамки.

Но Левски е онзи хоризонт, към който трябва да гледаме с надежда – всички ние слабите и силните, обезверените и вярващите. Всички ние – българите. Той е нашето упование.

Затова днес с особена сила тежи заветът на Апостола – че истинската свобода е тази, която сами извоюваме и отстояваме. Апостолът казваше: „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме“. Тези думи трябва да кънтят в ушите на всеки българин. Те ни дават вярата и силите да продължаваме напред.

Дълбок поклон пред паметта на Апостола на свободата.